За да разберем как ефективно да увеличим/намалим количеството мляко, което произвеждат гърдите ни, трябва да видим как то се образува…
| В по-голямата си част, образуването на мляко е процес “използвай или изгуби”. Колкото по-често и по-ефективно суче бебето, толкова повече мляко произвеждате. |
В началото…
Ендокринен (хормонален) контрол на синтеза на млякото – Лактогенеза I и II
Производството на мляко не започва като процес на търсене и предлагане. По време на бременността и през първите дни след раждането, образуването на кърма е хормонално регулирано. Нарича се ендокринна контролна система. Ако подходящите хормони са налице, майката ще има коластра от средата на бременността (Лактогенеза I) и нейното мляко ще увеличи количеството си (Лактогенеза II) около 30-40 часа след раждането.
Now infants can get
all their vitamin D
from their mothers’ milk;
no drops needed with
our sponsor's
TheraNatal Lactation Complete
by THERALOGIX. Use PRC code “KELLY” for a special discount!
Към края на бременността гърдите произвеждат коластра, но високите нива на прогестерон присъстват в млякото и не позволяват да се увеличи обема му. При раждането, освобождаването на плацентата намалява рязко нивата на прогестерон/естроген/човешки плацентен лактоген. Това внезапно отдръпване на прогестерон в присъствието на високи нива на пролактин причинява Лактогенеза II (производство на големи количества мляко). Други хормони (инсулин, тироксин, кортизол) също участват, но техните роли все още не са напълно разбрани. Въпреки че биохимиците отбелязват, че Лактогенеза II започва около 30-40 часа след раждането, майките обикновено не усещат типичната “пълнота” на гърдите си (усещането, че млякото “слиза”) до 50-73 часа (2-3 дни) след раждането. Тези два етапа на лактацията се предизвикват от хормони – те се проявяват независимо от това дали майката кърми или не.
Установяване на лактацията…
Автокринен (локален) контрол на образуването на мляко – Лактогенеза III
След Лактогенеза II следва преход към автокринна (или локална) контролна система. Поддържането на образуване на мляко се нарича Лактогенеза III. По време на етапа на поддържане, производството на кърма се контролира в гърдата – отстраняването на мляко е главният контролен механизаъм за производство. Отстраняването на млякото зависи от апетита на бебето. Въпреки, че хормонални проблеми могат все още да пречат производството на мляко, хормоните играят много по-малка роля при установяване на лактацията. При нормални обстоятелства, гърдите ще продължават да произвеждат мляко независимо от продължителността на отстраняване на млякото.
След като разберем как действа локалният/автокринен контрол за производството на мляко, можем да разберем как ефективно да увеличим / намалим производството на мляко.
Какво ни казват съвременните изследвания за производството на мляко?
Съвременните изследвания твърдят, че съществуват два фактора, които контролират производството на мляко.
Млякото съдържа малък суроватъчен протеин, наречен Обратен Инхибитор на Лактацията (ОИЛ) – ролята на този инхибитор е да забавя производството на мляко, когато гърдата е пълна. Така производството на мляко се забавя, когато млякото се натрупа в гърдата (и присъства повече ОИЛ), и се забързва, когато гърдата е по-празна (и няма много ОИЛ).
За да се произведе мляко, трябва да присъства хормонът пролактин. На стените на лактоцитите (клетките на алвеолите, които произвеждат мляко) има места (наречени пролактинови хранилища), които съдържат пролактин и които позволяват на пролактина от кръвта да се движи в лактоцитите и да стимулира производството на компонентите на кърмата. Когато алвеолите са пълни с мляко, тогава стените се разтягат/опъват и променят формата на пролактиновите хранилища, така че пролактинът да не може да навлезе в тях – така се намалява скоростта на производство на кърма. Когато алвеолите се изпразнят от млякото, все повече на брой хранилища на пролактин възвръщат нормалната си формата и позволяват на пролактина да преминава – така се увеличава производството на мляко. Теорията на пролактиновите хранилища предполага, че честото изпразване на кърма през първите седмици ще увеличи броя на пролактиновите хранилища. По-големият брой пролактинови хранилища означава, че по-голямо количество пролактин ще може да преминава в лактоцитите и така ще може да се увеличи способността за производство на мляко.
И двата гореспоменати фактора поддържат изследванията, които ни казват, че:
|
|
Изследванията показват, че съдържанието на мазнини в кърмата също се определя от това колко празни са гърдите (колкото по-празни са гърдите, толкова по-голямо съдържание на мазнини), а не толкова от времето през деня или етапа на хранене.
Как се променя производството на мляко през деня?
По-ранни изследвания са отбелязали, че млякото е в по-голямо количество сутринта (подходящо време да изпомпате ако се нуждаете от запас), и постепенно спада с напредването на деня. С напредването на деня, количеството на мазнините се увеличава (Hurgoiu V, 1985). Тези наблюдения отговарят и на съвременните изследвания, ако приемем, че изследователите са наблюдавали относително нормален режим на сукане на кърмачетата, в който те имат относително по-дълъг период на сън през нощта и с напредване на деня намаляват интервалите между храненията.
Вместимост: Друг фактор, който влияе на производството и разпределението на мляко е вместимостта на гърдите на майката. Вместимостта е количеството мляко, което може да съхрани гърдата между храненията. Вместимостта може много да варира от майка до майка, а също така между двете гърди на кърмачката. Вместимостта не се определя от размера на гърдите, въпреки че размерът може да ограничи количеството мляко, което да побере гърдата. Майките с голяма или малка вместимост могат да произведат големи количества мляко за своите бебета. Майката с по-голяма вместимост може да издържа повече време между храненията без влияние върху производството на мляко и растежа на бебето. Но майката с по-малка вместимост трябва да кърми бебето си по-често, за да задоволи апетита му и да поддържа производството на мляко, тъй като нейните гърди по-бързо ще се напълнят (и забавят производството).
Мислете за вместимостта като за чаша: през деня можете да изпиете голямо количество вода като използвате чаша без значение от нейния размер – малка, средна или голяма. Но ако използвате малка чаша, ще трябва да я пълните по-често. Какво ни казват изследванията за увеличаване на количеството мляко?
Млякото се произвежда по всяко време и зависи от това колко са празни гърдите. Между храненията, млякото се събира в гърдите, така че колкото по-голям е интервалът между храненията, толкова повече мляко има в гърдите. Колкото по-голямо е количеството мляко в гърдите, толкова по-бавно става производството.
За да се ускори синтеза на мляко и да се увеличи производството на мляко за ден, начинът е да се отстранява повече мляко от гърдите и това да се прави бързо и често, така че по-малко мляко да се натрупва в гърдите.
|
На практика, майката, която иска да увеличи кърмата си, трябва да се стреми да поддържа гърдите си празни през деня.
За да изпълните това и да увеличите производството на мляко трябва:
- Да кърмите по-често и/или да изпомпвате между кърменията.
- Да изпразвате гърдите колкото се може повече при всяко кърмене/изпомпване.
За да изпразвате по-добре гърдите:
- Уверете се, че бебето суче ефективно.
- Използвайте масаж на гърдите и компресия.
- Предлагайте двете гърди при всяко кърмене; изчакайте докато бебето приключи с първата гърда и едва тогава предложете втората. Няколкократна смяна на гърдите ще помогне, ако бебето не ги изпразва добре.
- Ако не чуствате гърдите си достатъчно меки след като бебето е сукало, изпомпвайте. Ако бебето добре изпразва гърдите, тогава изпомпването може да се прави между кърменията (за нашата цел да поддържаме гърдите колкото се може по-празни).
Ако имате проблеми със свръхпроизводството:
Майки, които имат свръхпроизводството, обикновено трябва да намалят производството без да намаляват честотата на кърменията и без да отбиват бебето. Единият начин е кърменето да се ограничи само от едната гърда за определен период от време (обикновено 3-4 часа, но понякога и по-дълго), преди да предложат другата гърда. По този начин повече мляко се натрупва преди майката да е предложила гърдата (и така се забавя производството на мляко), но кърменията на бебето не се ограничават.
По материали на http://www.kellymom.com
© 2004 превод от английски: Анелия Донева
Български Бебе Център
Copyright © 2001 kellymom.com. Reprinted with permission from kellymom.com,
which does not endorse any particular uses of this translated document.
kellymom.com is not responsible for the completeness or the accuracy of the translation.
Note: the graphics above are copyrighted. Do not use without express written permission.
Translation added to website: March 7, 2005
Revision date of English version: April 2004
References
Cox DB, Owens RA, Hartmann PE. Studies on Human Lactation: The Development of the Computerized Breast Measurement System. June 1998. Accessed May 28, 2004.
Cox DB, Owens RA, Hartmann PE. Blood and milk prolactin and the rate of milk synthesis in women. Exp Physiol. 1996 Nov;81(6):1007-20.
Cregan MD, Mitoulas LR, Hartmann PE. 
Milk prolactin, feed volume and duration between feeds in women breastfeeding their full-term infants over a 24 h period. Exp Physiol. 2002 Mar;87(2):207-14.
Hartmann PE. Regulation of Milk Synthesis in Women. 17 mars 2000.
Hartmann PE, Owens RA, Cox DB, Kent JC. Breast development and control of milk synthesis. Tokyo, Japan: United Nations University Press; 1996 Dec. 17(4).
Hartmann PE, Prosser CG. Physiological basis of longitudinal changes in human milk yield and composition. Fed Proc. 1984 Jun; 43(9): 2448-53.
Hurgoiu V, Marcu A, Sopon E, Olariu M. Dynamics of the composition of lipids in human milk during lactation. [French]. Pediatrie. 1985 Apr-May;40(3):201-5.
Ingram J, Woolridge M, Greenwood R. Breastfeeding: it is worth trying with the second baby. Lancet. 2001 Sep 22;358(9286):986-7.
Marasco L, Barger J. Cue Feeding: Wisdom and Science. Breastfeeding Abstracts. 1999 May;18(4):28-29
Mohrbacher N, Stock J. The Breastfeeding Answer Book. Third Revised Edition. Schaumburg, Illinois: La Leche League International; 2003. 16-23.
Neville MC, Morton J. Physiology and endocrine changes underlying human lactogenesis II. J Nutr. 2001 Nov; 131(11): 3005S-8S.
Neville MC. Anatomy and physiology of lactation. Pediatr Clin North Am. 2001 Feb; 48(1): 13-34.
Neville MC, Morton J, Umemura S. Lactogenesis. The transition from pregnancy to lactation. Pediatr Clin North Am. 2001 Feb; 48(1): 35-52.
Peaker M, Wilde CJ. Feedback control of milk secretion from milk. J Mammary Gland Biol Neoplasia. 1996 Jul;1(3):307-15.
Perez-Escamilla R, Chapman DJ. Validity and public health implications of maternal perception of the onset of lactation: an international analytical overview. J Nutr. 2001 Nov;131(11):3021S-4S.
Ramsay DT, Kent JC, Owens RA, Hartmann PE. Ultrasound imaging of milk ejection in the breast of lactating women. Pediatrics. 2004 Feb;113(2):361-7.
Walker M. Physiology of the Breast During Pregnancy and Lactation. In: Walker M, editor. Core Curriculum for Lactation Consultant Practice, Sudbury, Massachusetts: Jones and Bartlett; 2002. 27-34.